„Уникални изходи“ в семейното консултиране

Уникални изходи в семейното консултиране

Семеен терапевт – Изследването на влиянието на хората върху „живота“ на проблема, дава възможност на терапевта  да  идентифицира различия в наситената с проблеми доминантна история на личността или семейството, които до сега са били пренебрегвани и незабелязвани. Тези различия се отнасят към факти, случки, преживявания и опит, чрез които хората по един или друг начин са успели да се справят с проблема или пък неговото влияние  не е било толкова силно. И тъй като тези факти, случки, събития и преживявания не се вписват в тяхната мрежа или „карта“ за оценка на събитията и емоциите, то те остават неразпознати като нещо ново и различно, носещо нов смисъл. Те не са разпознати до момента като послания за различие и промяна. Именно това Майкъл Уайт нарича „уникални изходи“ в смисъла на разказвателните подходи в семейната терапия. Уникалните изходи противоречат или поставят силно под въпрос донесената от пациентите доминантна история. Те показват скрити сили или подценен капацитет за справяне с проблема. Уникалните изходи стават изходни точки за съвместното  написване на нова история/наратив, за пренаписването на старата доминантна история с нещо различно и много по-позитивно. Идентифицирането на уникалните изходи става в хода на самите терапевтични сесии, терапевтът би могъл да ги идентифицира в разказани минали събития от живота на личността или семейството или в цялостния контекст на терапията, или пък случващи се между сесиите, или разглеждайки бъдещи намерения, планове и фантазии за освобождаване на живота и отношенията от влиянието на проблема. В този смисъл Майкъл Уайт идентифицира следните видове уникални изходи:

• Исторически уникални изходи с две субкатегории : възникнали между сесиите и възникнали в контекста на цялостната терапия;
• Настоящи уникални изходи;
• Бъдещи уникални изходи.

Майкъл Уайт обръща специално внимание върху значимата роля на въображението както на терапевта, така и на търсещият помощ в процеса на идентифициране на уникалните изходи. Той казва следното: „Важното е терапевтът да си представи какво би било значимо за човека, търсещ лечение и да не бъде заслепен от собствените си критерии за това, какво би било от значение за напредъка в неговия живот….терапевтът може да си представи какъв тип реакция може да представлява уникален и неочакван изход. Това повишава възприемчивостта на терапевта към „новини за различие“ и заедно с това му помага да провокира въображението на хората, търсещи терапия.“ (Michael White, David Epston,1990,61 ) И добавя: “Всички тези подвизи трябва да бъдат счетени за забележителни. Никога не е важна големината на стъпката, която човекът прави, а нейната посока.“

Източник: Моника Христова – семеен терапвет www.semeino-konsultirane.bg